С пари от Норвегия ще се финансира Музей на съвременното изкуство в София

Започва изграждането на Музей за съвременното изкуство "Софийски арсенал".
В следващите 11 месеца се предвижда изпълнение на архитектурно-строителна реконструкция на съществуващия паметник на културата  в Южния парк, втора част.

Той се намира недалеч от НДК, в съседство със сградите на хотел "Хилтън" и музея "Земята и хората". В момента там се помещава отделът за декоративно-приложни изкуства към Националния музей на българското изобразително и изкуство.

Собственик на сградата е Министерството на културата, а ползвател - Националната художествена галерия. Проектът е един от първите, защитени като финансиране от програма за опазването на културното наследство на България по финансов механизъм на Европейското икономическо пространство в Норвежката програма за сътрудничество.
През следващите месеци за архитектурно-строителна реконструкция ще бъдат вложени 1 247 789 евро, като първата фаза на голям проект със средства от фонда за Европейско икономическо пространство на три държави – Норвегия, Лихтенщайн и Исландия.
Общият срок за изпълнение е 22 месеца.

"Денят да обявим началото не е случаен, свързан е с националния празник на Норвегия, който беше вчера. С радост ще съдействам за културен проект и ще контролирам строго всеки етап от изпълнението му, подчерта днес посланикът на Норвегия г-жа Тове Скарстейн.

Проектът предвижда реконструкция на съществуващата архитектурен комплекс с площ от 980 кв. м, към които ще бъдат изградени допълнителни пространства и помещения за около 1280 кв. м. 
"Сградата бе отвоювана от фирма "Софийски имоти" през изтеклите две години. Проектът се реализира благодарение на всеотдайния труд на няколко ентусиасти, сред които еврокомисар Меглена Кунева и арх. Бойко Кадинов – автор на идейната концепция, подчертаха днес на специална пресконференция Борис Данаилов – директор на Националната художествена галерия, Иван Токаджиев - зам.-министър на културата и Бисера Йосифова, заместник-директор на НХГ.

Идеята се заражда преди 7-8 години и дълго време "витае" като опити за намиране на подходящо място и сграда. Едва преди година започват процедурите за кандидатстване по проект  за музей на съвременното изкуство с бенефициант НХГ и принципал МК. Преминава през два етапа на  защита - един национален, и втори международен.

Съществуващата постройка е изграждана в края на XIX - началото на ХХ в. и носи характерните белези на класическата архитектура. Тя е част от архитектурен комплекс, паметник на културата "Софийски арсенал".
Сградата включва две пълноценни нива, както и допълнително усвоен мансарден етаж в процеса на реконструкцията, осъществена през 80-те години на миналия век. Намира се в относително стабилно състояние, независимо че някои от съществуващите елементи не са с масивни конструкции. Функционалната му структура дава възможности за последващи трансформации и създаване на условия за амфиладно развитие на музейната експозиция. Проектът запазва характера и архитектурните достойнства на съществуващата сграда.

"Основната концепция предвижда е самият музей като сграда и публично присъствие да се превърне в артефакт, съхранил смисловите напластявания на различни култури и епохи, давайки им нов прочит и интерпретации.
Съществуващата ограда, маркираща "границите" между зеленото пространство на Южния парк и терена, принадлежащ на музея, се превръща в стъклена "завеса". Така "границите" на музея придобиват по-условно и символно значение.
Едновременно "прозрачни" за околния свят и заедно с това създаващи допълнителни експозиционни пространства между обема на сградата и парка" коментира авторът на идейния проект арх. Бойко Кадинов.

Метафоричен по своя размер статив, изработен от дърво и инокс, който работи 24 часа в денонощието като - "Flip chart", ще представлява своеоблазна емблема на комплекса.
Това е система от постоянно сменящи се образи, картини и рекламни постери, които се редуват в интервали от 6–10 секунди и илюстрират експозициите и възможностите на музея. Постоянно сменящите се образи в ритъма на съвременния град могат да бъдат наблюдавани и от непосредствено преминаващият автомобилен поток по бул. "Черни връх".

На този етап от архитектурното проектиране е разгледана структурата и функцията на музейната сграда. Във всяко едно от трите нива се създават възможности за представяне на сборни и индивидуални експозиции. Основната връзка между нивата се осъществява посредством стълбищна клетка, в "окото" на която следва да бъде изграден панорамен асансьор, обслужващ трите етажа.

Функционалните принципи при изграждане на съвременните галерии за изкуства се обуславят на правото на отказ на посетителя от разглеждането на експозицията във всеки един етап, т. нар. "умора от музея".
В този смисъл допълнително, около съществуващата сграда, се създават в определени зони открити рампи и кулоари, осигуряващи възможност както за съкращаване и оптимизиране на маршрутите в музея, така и за евакуация при екстремни обстоятелства.

Тази "променада" от открити рампи и кулоари по външния контур на съществуващата сграда е предвидено да бъде изградена от сглобяеми метални конструкции. Елементите на новата външна конструкция по никакъв начин не засягат фасадата и се реализират "на фуга". Те се осигуряват като самоносещи се и създават условия за изграждане на рампи, стриктно необходими в случай на пожар или евакуация, а така също и обслужването на хора със специални нужди.
Предвидените открити рампи и кулоари се "опаковат" в "текстове", работещи едновременно и като ограждащи конструкции и като билборд.

Именно по този начин съществуващата сграда получава различни нива на прочит и преоткриване от посетителя - през гигантския статив и стъклената "завеса", към междинното пространство от "стъкло" и "текстове" и от там в материалните субстанции на пространството от началото на ХХ в.
Преминаването през тези пластове на физическото, емоционалното и семантичното е част от личното преживяване и "дешифриране" в съвременното изкуство.

Към площта на съществуващата сграда следва да се добавят и възможностите на новото пространство между стъкления контур на музея и съществуващата сграда. Образът на новия музей се допълва и с прилежащата в непосредствена близост богата растителност от кипариси и дървета, които хармонизират с идеята на проекта за "зелен дизайн" и еко поведение, чиито принципи са водещи при разработването на проекта.